Коментар на промените в ЗКПО, в сила от 1 януари 2009 г.

 

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), влизащи в сила от 1 януари 2009 г., са свързани основно с отстраняване на несъответствия на данъчното ни законодателство с правото на Европейския съюз (ЕС).

 

Вземания

Данъчното третиране при отписване на вземане като несъбираемо се изравнява с данъчното третиране при обезценяване на вземане (чл.34, ал.1 от ЗКПО).

 

Съгласно счетоводното законодателство, когато възникнат съмнения относно събирането на вземане, предприятието:

            - обезценява вземането;

или

            - отписва вземането като несъбираемо (признава разход/загуба и отписва вземането без да начислява обезценка).

 

През 2007 г. и 2008 г. в ЗКПО е регламентирано данъчно третиране само в случаите на обезценяване на вземане, а при отписване на вземане като несъбираемо нямаше законова регламентация. След промяната, в сила от 1 януари 2009 г., признаването за данъчни цели на разходите, отчетени в резултат на отписване на вземания като несъбираеми става при настъпване на същите обстоятелства, при които се признават разходите от обезценки на вземания.

 

Регламентирано е също така, че когато обезценката (отписването) на вземането е извършена след настъпване на обстоятелство за признаване за данъчни цели, посочено в чл.37 от ЗКПО (например извършена е обезценка след като са изтекли 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо, а не преди това), разходът отчетен по повод обезценката/отписването на вземането е признат за данъчни цели в годината на осчетоводяване.

 

Не са направени промени в обстоятелствата, при настъпването на които обезценката (отписването) на вземането е призната за данъчни цели. Обезценката (отписването) на вземането е призната за данъчни цели при настъпване на едно от следните обстоятелства (чл.37 от ЗКПО):

ü  изтичане на давностния срок за вземането;

ü  изтичане на 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;

ü  възмездно прехвърляне на вземането;

ü  производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредитора;

ü  с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо;

ü  вземането е погасено по силата на закон;

ü  при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено.

 

С оглед на гореизложеното, след промяната в ЗКПО данъчното третиране при обезценяване (отписване) на вземане е както следва:

1. Обезценката (отписването) на вземането е извършена преди настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства за признаване за данъчни цели (обстоятелствата по чл.37 от ЗКПО).

Пример:

Вземане е станало изискуемо през 2006 г., а през 2009 г. е обезценено.

Съгласно чл.34, ал.1, изречение второ от ЗКПО, разходът от обезценка не е признат за данъчни цели в годината на осчетоводяване (2009 г.), поради което при определяне на данъчния финансов резултат за 2009 г. предприятието ще трябва да увеличи счетоводния си финансов резултат с осчетоводения разход от обезценка.

 

През 2011 г., когато изтичат 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо, предприятието ще признае за данъчни цели непризнатия разход от обезценка през 2009 г., като намали счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за 2011 г. (чл.37 от ЗКПО). В случай, че през 2010 г. настъпи някое друго обстоятелство от посочените в чл.37 (например вземането е прехвърлено – цесия), разходът от обезценка ще бъде признат за данъчни цели през 2010 г., а не през 2011 г.

 

2. Обезценката (отписването) на вземането е извършена в годината на настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства за признаване за данъчни цели (обстоятелствата по чл.37 от ЗКПО).

Пример:

Вземане е станало изискуемо през 2004 г., а през 2009 г. е обезценено.

Съгласно чл.34, ал.1, изречение второ от ЗКПО, разходът от обезценка е признат за данъчни цели в годината на осчетоводяване (2009 г.), защото през същата година са изтегли 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо (през 2009 г. е настъпило обстоятелство по чл.37 от ЗКПО). Счетоводният финансов резултат не се преобразува за данъчни цели нито през 2009 г., нито през следващите години.

 

3. Обезценката (отписването) на вземането е извършена след годината на настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства за признаване за данъчни цели (обстоятелствата по чл.37 от ЗКПО).

Пример:

Вземане е станало изискуемо през 2004 г., а през 2010 г. е обезценено.

Съгласно чл.34, ал.1, изречение второ от ЗКПО, разходът от обезценка е признат за данъчни цели в годината на осчетоводяване (2010 г.), защото през предходна година (2009 г.) са изтегли 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо (през предходна година (2009 г.) е настъпило обстоятелство по чл.37 от ЗКПО). Счетоводният финансов резултат не се преобразува за данъчни цели нито през 2010 г., нито през следващите години.

 

Ваучери за храна

Увеличен е прага на данъчното облекчение за ваучерите за храна от 40 на 60 лв. Разходите за ваучери за храна в размер до 60 лв. месечно на всяко наето лице са освободени от облагане с данък върху разходите (чл.209 от ЗКПО).

 

Направени са също така промени свързани с операторите на ваучери за храна. Разрешението за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна ще се отнема и когато операторът:

ü  престане да осъществява дейност;

ü  не е осъществявал дейност през предходните две години, за които е участвал в разпределението на номиналната стойност на ваучерите (изискването влиза в сила от 1 януари 2010 г.);

ü  е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за съответната година (изискването влиза в сила от 1 януари 2010 г.).

 

В административнонаказателните разпореди на ЗКПО са добавени следните санкции за операторите на ваучери за храна:

ü  имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв. – когато оператор на ваучери за храна е издал ваучери за храна над разпределената му за съответната година номинална стойност (чл.277а от ЗКПО);

ü  имуществена санкция в размер от 1 000 до 1 500 лв., а при повторно нарушение - в размер от 2 000 до 2 500 лв. - когато оператор на ваучери за храна не представи справка за предоставените и изплатени (осребрени) ваучери (чл.277б от ЗКПО).

 

Разпределяне на дивиденти между български дружества и дружества от други държави – членки на ЕС

1. Разпределени дивиденти от български дружества към дружества от държава - членка на ЕС

От 1 януари 2009 г. разпределените дивиденти от български дружества към дружества от държава - членка на ЕС или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство не подлежат на облагане с данък при източника (чл.194, ал.3, т.3 от ЗКПО). Не се поставят никакви условия за освобождаването от облагане в тези случаи.

 

През 2007 г. и 2008 г. разпределените дивиденти от български дружества към дружества от държава - членка на ЕС не подлежат на облагане с данък при източника, при условие, че са изпълнени определени изисквания (дружеството от ЕС трябва да притежава поне 15% от капитала на българското дружество за период от поне 2 години). В случай, че условията не са изпълнени – данък се удържаше.

 

2. Получени дивиденти от български дружества, акционери в дружества от държава- членка на ЕС.

От 1 януари 2009 г. отчетените приходи от български дружества в резултат на разпределение на дивиденти от дружества от държава - членка на ЕС или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство не подлежат на облагане с корпоративен данък - игнорират се при формиране на данъчния финансов резултат (чл.27, ал.1, т.1 от ЗКПО). Не се поставят никакви условия за освобождаването от облагане в тези случаи.

 

През 2007 г. и 2008 г. отчетените приходи от български дружества в резултат на разпределение на дивиденти от дружества от държава - членка на ЕС не подлежат на облагане с корпоративен данък, при условие, че са изпълнени определени изисквания (българското дружество трябва да притежава поне 15% от капитала на дружеството от ЕС за период от поне 2 години). В случай, че условията не са изпълнени – данък се дължи.

 

Сделки на фондова борса в Европейския съюз

Реализираните печалби от сделки с акции, извършени на регулиран пазар на ценни книжа (фондова борса) в държава-членка на ЕС няма да подлежат на облагане с данък, респективно загубите от тези сделки няма да се признават за данъчни цели (чл.44 и чл.196 от ЗКПО). Преди промяната освободени от облагане бяха само сделките на български регулиран пазар на ценни книжа (българска борса). Следва да се отбележи, че за данъчни цели се игнорират (не се признават) както печалбите така и загубите от такива сделки. Следователно за едни предприятия промяната ще е благоприятна (предприятията, реализиращи печалби), а за други неблагоприятна (предприятията, реализиращи загуби). След промяната данъчното третиране на сделките на фондова борса в държава-членка на ЕС ще се изравни с това на сделките на българска борса.

 

Съгласно счетоводното ни законодателство в счетоводния финансов резултат се включват всички печалби и загуби от страната и чужбина (включително от сделки на борси в чужбина). Българските юридически лица се облагат с корпоративен данък за световния си доход, в който се включват печалбите и доходите от всички източници в България и в чужбина (чл.3, ал.2 от ЗКПО).

 

Когато се определя данъчното третиране на реализираните печалби/загуби от български юридически лица от сделки с акции, сключени на фондова борса в държава-членка на ЕС трябва да се вземат предвид:

- действащият ЗКПО;

- данъчното законодателство на държавата-членка, в която е сключена сделката;

- спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и държавата-членка, в която е сключена сделката.

 

В зависимост от посоченото по-горе законодателство са възможни следните хипотези:

1. Държавата-членка, в която е сключена сделката облага печалбата от сделката и за удържания данък се прилага метод на данъчен кредит:

Отчетената печалба/загуба от сделката на фондова борса в ЕС участва при определяне на счетоводния финансов резултат на предприятието. При определяне на данъчния финансов резултат тази печалба/загуба се игнорира чрез преобразуване по реда на чл.44 от ЗКПО. Предприятието не може да полза данъчен кредит в България за удържания данък в чужбина, защото съгласно данъчното ни законодателство данъчният кредит може да се ползва до размера на българския данък върху тези печалби, а в случая българския данък е нула, защото тези печалби са освободени от облагане в България.

2. Държавата-членка, в която е сключена сделката облага печалбата от сделката и в СИДДО сключена между България и тази държава е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия":

Отчетената печалба/загуба от сделката на фондова борса в ЕС участва при определяне на счетоводния финансов резултат на предприятието. При определяне на данъчния финансов резултат печалбата е изключена от облагане, в следствие на прилагането на метода за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия”. В този случай при определяне на данъчния финансов резултат предприятието не намалява счетоводния си финансов резултат по реда на чл.44, ал.1 от ЗКПО, защото посочената печалба вече е изключена от облагане в резултат на прилагането на метода "освобождаване с прогресия”. Когато от сделката е отчетена загуба, при определяне на данъчния финансов резултат предприятието ще увеличи счетоводния си финансов резултат с тази загуба по реда на чл.44, ал.2 от ЗКПО, за да игнорира загубата за данъчни цели, защото метода "освобождаване с прогресия” не игнорира за данъчни цели тази загуба (метода касае само случаите, в които е налице печалба).

3. Държавата-членка, в която е сключена сделката не облага печалбата от сделката:

Отчетената печалба/загуба от сделката на фондова борса в ЕС участва при определяне на счетоводния финансов резултат на предприятието, като тя не се признава за данъчни цели чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл.44 от ЗКПО.

 

Съществува възможност чуждестранно юридическо лице да сключи сделка на фондова борса в ЕС, като продаде акции на българско дружество котирано на тази борса. След промяната в чл.196 от ЗКПО печалбите от такива сделки не подлежат на облагане с данък при източника в България.

 

Освободени от облагане по горепосочения ред са освен сделките с акции и:

- сделките с дялове на колективни инвестиционни схеми;

- сделките с права (ценни книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала);

- сделките по обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на ЕС;

- сделките, сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на ЕС.

 

За да бъде спазено коректното правото на ЕС, освободени от облагане в България са не само сделките на фондови борси в държава – членка на ЕС, но и тези в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

 

Данъчни облекчения за дарения

Разходите за направени дарения в полза на детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ) ще бъдат признати за данъчни цели при условие, че размера им не надвишава 10% от счетоводната печалба (чл.31, ал.1, т.18 от ЗКПО). В случай, че предприятието е направило и други дарения в рамките на годината, за които се допуска ползването на данъчно облекчение, общият размер на облекчението (признатите за данъчни цели разходи за дарения) не може да превишава 10% от счетоводната печалба (за определени дарения процентът е по-висок – чл.31 от ЗКПО).

 

Ускорена данъчна амортизация за активи свързани с повишаване на енергийната ефективност

Допуска се ускорена данъчна амортизация в размер до 50% годишно за машини, производствено оборудване и апаратура, придобити във връзка с направена инвестиция за повишаване на енергийната ефективност при наличие на сключени доброволни споразумения по реда на глава пета, раздел II от Закона за енергийната ефективност (чл.55, ал.6 от ЗКПО). Ускорената данъчна амортизация се допуска, само когато придобитите активи са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.

 

Вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" правени от работодател

Вноските (премиите) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице няма да подлежат на облагане с данък върху разходите и когато това осигуряване или застраховане е осъществявано съгласно законодателството на държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Преди промяната освобождаване от облагане на разходи се допускаше само когато осигуряването/застраховането е осъществено в България.