Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане,

в сила от 1 януари 2010 г.

 

Измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), влизащи в сила от 1 януари 2010 г., са публикувани в бр.32 и 95 от 2009 г. на Държавен вестник.

 

Годишна данъчна декларация и годишен отчет за 2009 г.

 

Променени са разпоредбите регламентиращи подаването на годишната данъчна декларация и отчета към нея. Следва да се има предвид, че промяната се прилага и по отношение на годишната данъчна декларация и отчета към нея за 2009 г.

 

В общия случай, по отношение на декларирането за 2009 г., предприятията следва да подадат:

 

1. Национална агенция по приходите (НАП)

 

В НАП се подава годишната данъчна декларация и годишния отчет за дейността в срок до 31 март 2010 г. (чл.92 от ЗКПО). Следва да се отбележи, че годишния отчет за дейността, подлежащ на подаване в НАП, е „статистическия отчет”, а не годишния финансов отчет по Закона за счетоводството (ЗСч) Годишният финансов отчет за 2009 г. по ЗСч и одиторския доклад към него не се подават в НАП (§ 39 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗКПО). Реда, начина и сроковете за подаване на годишния отчет за дейността (на хартиен носител или по електронен път) е определен в съвместна заповед (Заповед № ЗЦУ 1327/19.12.2009) на председателя на Националния статистически институт (НСИ) и изпълнителния директор на НАП, която е публикуванa в официалните интернет страници на НСИ (www.nsi.bg) и НАП (www.nap.bg).

 

Коригираща годишна данъчна декларация за 2009 г. няма да може да се подава след 31 март 2010 г. В случай, че се установят грешки за предходни години, които водят до корекция в корпоративния данък и/или данъчния финансов резултат за тези години, предприятието следва да декларира корекцията в годишната данъчна декларация за годината на установяване на грешката.

 

Предприятия, които не са извършвали дейност и не са отчели приходи или разходи през 2009 г. не подават годишен отчет за дейността в НАП. Тези предприятия подават в НАП специфичен формуляр на годишна данъчна декларация (образец 1010а). Следва да се отбележи, че това не се отнася за предприятия, които не са извършвали дейност, но са отчели приходи или разходи (например приходи от лихви). Тези предприятия подават същата годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността, каквито подават предприятията с дейност (образец 1010).

 

2. Национален статистически институт (НСИ)

 

В НСИ не се подават отчети на хартиен носител.

 

Следва да се има предвид, че предприятията, които нямат задължение да подават годишна данъчна декларация за 2009 г. следва да подават годишния си отчет за дейността в НСИ.

 

3. Агенция по вписванията

 

По отношение подаването на информация в Агенцията по вписванията не са направени промени.

 

Промени, свързани с отстраняване на несъответствия на данъчното ни законодателство с правото на Европейския съюз (ЕС).

 

I. Данък при източника за доходи на чуждестранни лица от ЕС

 

Съгласно действащият ЗКПО през 2009 г. чуждестранните юридически лица се облагат с данък при източника върху брутния размер на получените доходи (без да се приспадат разходите, свързани с тези доходи), докато местните юридически лица се облагат с данък след приспадане на разходите, свързани с тези доходи. Тази разлика в данъчното третиране на местни и чуждестранни лица от ЕС противоречи на правото на ЕС. С промяната в ЗКПО се отстранява посоченото несъответствие.

 

След измененията в ЗКПО (чл.202а от ЗКПО), облагането на доходите на чуждестранни юридически лица от ЕС, с източник България, е следното:

 

Запазва се досегашния начин на удържане на данъка при източника. В общия случай данъкът се удържа от платеца на дохода. Нa този етап няма промяна спрямо 2009 г.

 

В случай, че удържания данък при източника в България не може да се приспадне изцяло от данъка на чуждестранното лице в чужбина, чуждестранното лице има право да преизчисли удържания данък в България. Преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, който би бил дължим от чуждестранното лице, ако то се облагаше с корпоративен данък както местните лица. Следователно чуждестранното лице има право да прецени дали да преизчисли данъка си или да не се възползва от това свое право. Следва да се отбележи, че задълженията по отношение преизчисляването на данъка (ако лицето се възползва от правото си на преизчисляване) са за чуждестранното лице получател на дохода, а не за местното лице платец на дохода.

 

В случай, че чуждестранното лице се възползва от правото на преизчисляване на данъка, то следва да определи корпоративния данък, който би бил дължим за този доход, ако лицето се облагаше като местно лице[1]. В тази връзка чуждестранното лице ще трябва да определи счетоводен финансов резултат, прилагайки Международните счетоводни стандарти, за осъществените сделки в България. След определяне на счетоводния финансов резултат от тези сделки, същият подлежи на преобразуване (увеличение/намаление) за данъчни цели по общия ред на ЗКПО, за да се определи размера на корпоративния данък. В случай, че удържания данък при източника превишава преизчисления данък, превишението подлежи на възстановяване, но до размера на данъка, който чуждестранното лице не може да приспадне в чужбина.

 

 

 

Пример:

Чуждестранно юридическо лице извършва техническа услуга в България, за която получава доход в размер на 10 000 лв. Чуждестранното лице извършва разходи по повод оказаната услуга в размер на 3 500 лв., като 500 от тях са за глоба за нарушаване на българското законодателство при оказване на услугата. Данъчната ставка на данъка при източника в България е 10%. Данъчната ставка на корпоративния данък в страната, в която чуждестранното лице е местно е 15%. Глобата платена в България е признат за данъчни цели разход в чуждата държава.

 

Решение:

1. Доход, обложен с данък при източника – 10 000

2. Удържан данък при източника – 1 000

3. Преизчисляване на данъка

3.1. Счетоводна печалба – 6 500

3.2. Данъчна печалба – 7 000

3.3. Корпоративен данък, който би бил дължим – 700

4. Дължим данък в чужбина – 975 (6 500 х 15%)

5. Данък подлежащ на възстановяване - 25.

Независимо, че разликата между удържания данък при източника и преизчисления корпоративен данък е 300 на възстановяване не подлежи цялата сума, а само част от нея (25), защото останалите 275 могат да се приспаднат в чужбина.

 

Чуждестранното лице упражнява избора си за преизчисляване на данъка с подаване на годишна данъчна декларация в срок до 31 декември на годината, следваща годината на начисляване на дохода. В тази връзка за доходите през 2010 г. чуждестранните лица ще могат да подадат декларация в срок до 31 декември 2011 г. Процедурата по възстановяване на данъка става по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Когато чуждестранното лице избере да преизчислява данък, преизчислението се прави по отношение на всички доходи на лицето през съответната година, а не само по отношение на произволно избрани от него доходи.

 

Следва да се има предвид, че въпреки, че има право на преизчисляване, чуждестранното лице може да се откаже от него и да не иска възстановяване на данък, т.е. промяната в закона дава право на чуждестранните лица, но не и задължение за преизчисляване на данък.

 

Към настоящия момент данък могат да преизчислят само чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава – членка на ЕС. Чуждестранните лица, които са местни лица за Исландия, Лихтенщайн и Норвегия (страни от ЕИП[2]) не могат да преизчисляват данък, защото тези страни не отговарят на изискванията посочени в чл.202а, ал.6 от ЗКПО. Чуждестранните лица извън ЕС/ЕИП нямат право на преизчисляване на данък.

 

С оглед на гореизложеното, промяната в закона ще даде възможност на чуждестранните лица да отчитат извършените разходи при определяне на данъчното си задължение.

 

II. Разходи за дарения

 

От 1 януари 2010 г. предприятията правещи дарения в полза на лица от ЕС/ЕИП също ще могат да ползват данъчно облекчение, при условие, че лицето в полза на което е направено дарението е идентично или сходно на местните лица изброени в закона (чл.31, ал.7 от ЗКПО). С промяната в закона се изравнява данъчното третиране на даренията, направени в полза на български лица, с това на даренията, направени в полза на лица от ЕС/ЕИП, с което се отстранява несъответствието с правото на ЕС.

 

Данъчно облекчение през 2010 г. ще може да се ползва и когато дарението е направено в полза на Център „Фонд за асистирана репродукция” и Център „Фонд за трансплантация” (чл.31, ал.2 от ЗКПО).

 

Данъчно облекчение за земеделски производители

 

От 1 януари 2010 г. се отменя действащото през годините данъчно облекчение за земеделски производители (чл.179 от ЗКПО). От същата дата е прието ново данъчно облекчение за земеделските производители (чл.189б от ЗКПО). Следва да се има предвид, че новото данъчно облекчение може да се прилага единствено след постановяване на положително решение от Европейската комисия (ЕК) за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи (§ 41 от ПЗР на ЗКПО). Следователно, в зависимост от решението на ЕК са възможни два варианта за новото данъчното облекчение:

1. ЕК постановява положително решение

В този случай данъчното облекчение ще може да се ползва след решението (преди решението не може да се преотстъпва данък). В случай, че ЕК постанови положително решение до 31 март 2011 г., данъчното облекчение ще може да се ползва и за 2010 г. (§ 41 от ПЗР на ЗКПО). Следва да се има предвид, че на земеделските производители няма да могат да се преотстъпват авансови вноски до датата на положителното решение на ЕК (§ 41 от ПЗР на ЗКПО). Облекчението е със срок – 31 декември 2013 г. (§ 43 от ПЗР на ЗКПО).

2. ЕК не постановява положително решение

В този случай данъчното облекчение  няма да може да се ползва.

 

Към настоящия момент (25.01.2010 г.) няма решение на ЕК относно това данъчно облекчение.

 

При съпоставка на новото с отмененото данъчно облекчение може да се направи извода, че се запазва същността на облекчението, но се променят някои от условията за ползването му. По своята същност новото данъчно облекчение отново представлява преотстъпване на до 60% от корпоративния данък на земеделските производители за печалба им от производство на непреработена растителна и животинска продукция. Разликите между новото и отмененото данъчно облекчение ще бъдат разгледани в таблицата по-долу.

 

Условие	Ново облекчение (чл.189б)	Отменено облекчение (чл.179)
- инвестиции	нови сгради и нова земеделска техника[3]	дълготрайни материални и нематериални активи
- размер на инвестиции	инвестициите не трябва да са по-малко от двукратния размер на преотстъпения данък	инвестициите не трябва да са по-малко от преотстъпения данък
- продължаване на дейността	производството на непреработена растителна и животинска продукция трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване	няма изискване
- други условия	- активите, в които се инвестира, не могат да заместват съществуващи активи; - ограничения за преотстъпване, когато предприятието е получило други помощи[4]; - облекчението не може да се ползва от предприятия в затруднение[5]	няма

 

Данъчни облекчения

 

Отменя се данъчното облекчение за предприятия, извършващи инвестиции над 10 млн.лв. годишно в определени отрасли - селско стопанство, преработвателна промишленост, производство, високи технологии и инфраструктура (чл.189а от ЗКПО). Посоченото данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие не може да се ползва и за 2009 г., защото до 31 декември 2009 г. не е получено положително решение от Европейската комисия за съвместимост на облекчението с правилата в областта на държавните помощи.

 

Отменя се данъчното облекчение на държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, изразяващо се в преотстъпване на 60% от корпоративния данък върху печалбата от основната дейност на предприятието (чл.180 от ЗКПО).

 

 

 

 

Отклонение от данъчно облагане

 

От 1 януари 2010 г. разпоредбите за отклонение от данъчно облагане ще се прилагат за всички видове данъци (данък при източника, данъци върху разходите и др.), а не само за корпоративния данък (чл.16 от ЗКПО). Същата промяна е направена и по отношение на сделките между свързани лица (чл.15 от ЗКПО). Чрез промяната всички данъкоплатци (местни и чуждестранни) предприемащи сделки, водещи до отклонение от данъчно облагане ще бъдат третирани за данъчни цели по един и същи начин, като данъците им ще бъдат определяни въз основа на пазарните цени за съответните сделки. Така например, в случай, че чуждестранно юридическо лице е предоставило безлихвен заем на местно лице, за данъчни цели данъка при източника и корпоративния данък на местното лице следва да се изчислят, така все едно за заема е уговорена пазарна лихва. Промяната касае всички начислени доходи/разходи след 1 януари 2010 г., независимо че сделката може да е сключена преди 1 януари 2010 г. (лихви начислени след 1 януари 2010 г. по заем сключен преди 1 януари 2010 г.).

 

Непризнати приходи за данъчни цели

 

Направена е промяна в случаите на непризнаване за данъчни цели на счетоводни приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи (чл.27, ал.1, т.2 от ЗКПО). Така например, в случай, че разходи несвързани с дейността или разходи без документ водят до приходи, разходите няма да се признаят за данъчни цели, а приходите ще се обложат.

 

Продажба на място на стопанска дейност на чуждестранно лице

 

В закона изрично е регламентирано данъчното третиране при прехвърляне (продажба) на място на стопанска дейност на чуждестранно лице (чл.47б от ЗКПО). При продажба на място на стопанска дейност, за данъчни цели възниква печалба/загуба в мястото на стопанска дейност, равна на разликата между продажната цена и балансовата стойност на нетните активи (активи – пасиви) на това място на стопанска дейност.

 

Прекратяване на неперсонифицирано дружество и осигурителна каса

 

В закона изрично е регламентирано данъчното третиране при прекратяване на неперсонифицирано дружество и осигурителна каса (чл.161-163 от ЗКПО). Последният данъчен период на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е периода от 1 януари на годината, в която е извършено прекратяването, до датата на прекратяването. Данъчната декларация за последния период на тези данъкоплатци се подава на датата на прекратяването им и корпоративния данък за този период се внася до датата на прекратяването им.

 

Данъчно третиране при съвместно контролирано предприятие

 

С новия чл.32а от ЗКПО е регламентирано данъчно третиране на приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие, когато съдружникът осчетоводява участието си чрез метода на пропорционална консолидация съгласно действащия Международен счетоводен стандарт (МСС) 31 „Дялове в съвместни предприятия”. Съгласно този стандарт, в случаите когато контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие (консорциум) осчетоводява участието си чрез метода на пропорционална консолидация, той трябва да отчете в своите отчети тази част от печалбата/загубата на консорциума, която съответства на участието му в него. Промяната се изразява в непризнаване за данъчни цели при контролиращия съдружник на посочената част от печалбата/загубата, за да не се обложи една и съща печалба два пъти (или загуба да се признае два пъти) – при консорциума и при съдружника (цялата печалба/загуба на консорциума е обложена/призната за данъчни цели при него).

 

Промяната в закона влиза в сила от 1 януари 2009 г. (§ 51 от ПЗР на ЗКПО). Следователно тя се прилага и по отношение на корпоративния данък за 2009 г.

 

Данъчно третиране на дивиденти от асоциирани предприятия, отчитани по метода на собствения капитал

 

С новия чл.47а от ЗКПО е регламентирано данъчно третиране при получаване на дивиденти от акционери/съдружници, прилагащи метода на собствения капитал за отчитане на инвестициите си в асоциирани предприятия съгласно МСС 28 „Инвестиции в асоциирани предприятия”. Съгласно посочената разпоредба тези акционери/съдружници следва да намалят счетоводния си финансов резултат с разпределените дивиденти от местни юридически лица или от чуждестранни лица от ЕС/ЕИП. Когато акционерът/съдружникът е финансова институция намалението е в годината на разпределяне на дивидентите (намалението е с размера на разпределените дивиденти). Когато акционерът/съдружникът е нефинансово предприятие намалението е в годината на отписване на инвестицията (намалението е с размера на всички дивиденти, които са разпределени от придобиване до отписване на инвестицията). С посоченото данъчно третиране се постига същата данъчна тежест, каквато е при съдружник/акционер прилагащ себестойностния метод за отчитане на инвестицията си.

 

Промяната в закона влиза в сила от 1 януари 2009 г. (§ 51 от ПЗР на ЗКПО). Следователно тя се прилага и по отношение на корпоративния данък за 2009 г.

 

Данък върху хазарта

 

Увеличава се данъка, с който се облагат организаторите на хазартни игри за основната им дейност на 15% (през 2009 г. ставката е 10% и 12%). Приходите от помощни и спомагателни дейности ще се облагат с 12%. Увеличава се и данъка, с който се облагат хазартните игрални автомати, рулетки и други.