Една популярна притча, наречена  „Петдесет години учтивост“, илюстрира  вътрешните проблеми на множество фирми:

“Възрастна двойка празнувала златната си сватба. Докато закусвали заедно, жената мислела: “От 50 години винаги се съобразявам със съпруга си и му отстъпвам хрупкавата коричка на хляба. Днес и аз най-после искам да опитам този деликатес.”

Тя си намазала коричката с масло, а средата на хляба оставила за съпруга си. Обратно на очакванията й той бил много доволен, целунал ръката й и казал: “Мила, току-що ти ми достави най-голямата радост за деня. Вече 50 години не ям средата на хляба, която най-много обичам. Винаги съм си мислил, че ти искаш да я изядеш, защото много ти харесва.”

Изводите са очевидни: ако своевременното задаване на въпроси не е част от нашата делова култура, взаимодействието ни с партньори, колеги и клиенти често е базирано върху предположения и фантазии. 

Страха от питането до голяма степен е свързан с начина, по който е управлявана фирмата. Авторитарното управление води до там, че служителите се страхуват да питат и по принцип се стремят да останат незабележими.  А когато не са наясно с нечие послание или разпореждане, предпочитат да се оттеглят, да чакат нещата да се изяснят от само себе си. Защото ако зададат уточняващ въпрос, рискуват да насочат прекалено много вниманието върху себе си.

Ефективното демократично управление залага на яснотата на посланията, на откритоста, на информираността. Въпросите и отговорите са нещо естествено както в хоризонталните взаимоотношения между равнопоставени, така и  при комуникацията между хора от различни йерархични нива. Това оказва положително влияние върху мотивацията на служителите. Те стават съпричастни към дейността на фирмата.

В какво точно се изразява психологическото въздействие на питането? Ето как популярната авторка  Дороти Лийдс определя основните функции и характеристики на въпросите в процеса на общуването:

Въпросите изискват отговори. Когато някой ни зададе въпрос, сякаш се чувстваме длъжни да му отговорим. На това сме възпитавани още от деца. Авторката нарича тази взаимозависимост “рефлекс на отговора”. Този психологически механизъм улеснява и задълбочава диалога;

Въпросите правят хората по-самоуверени. Тъй като въпросите изискват отговори, питащият се чувства в по-силна позиция, независимо от своя статус и личната си самооценка;

Въпросите са ключът, който отваря хората един към друг. За повечето хора  е приятно да ги питат за техните намерения, желания, потребности. Това ги прави отзивчиви за взаимодействието, дори ако са вътрешно дистанцирани и затворени личности;

Въпросите стимулират мисленето. Когато към нас е отправен въпрос, това активизира  мисловния ни процес. От друга страна, самото формулиране на въпрос е сложна интелектуална задача, която задейства творческия потенциал на питащия;

Въпросите предоставят ценна информация. Ако зададем подходящия въпрос, можем да получим точната и изчерпателна информация, от която се нуждаем;                       

Въпросите подобряват качеството на мисленето. Ако подобрим уменията си за задаване на въпроси, ще открием, че и отговорите, които получаваме, са значително по-прецизни.

И така – евангелския принцип „Искай и ще ти се даде; хлопай и ще ти се отвори!“ може да бъде приложен и при още едно важно активизиращо послание: „Питай и ще узнаеш!“

Людмил СТЕФАНОВ